Майчина прегръдка

    Ето ме отново - когато ме няма, ме няма по месец - а днес се включвам с две публикации! Излишно е да ви натоварвам с моята забързана програма и липса на време, но наистина такъв е периода от живота ми. Сега съм малко по-свободна и реших да си наваксам. Вчера, имахме много приятна срещичка с част от вас. Тези, които бяха знаят за какво говоря, а останалите просто трябва да ми повярвате. Повече от три часа в сладки приказки, обмяна на идеи и дори празнуване на рожден ден отлетяха като миг. Специални благодарности на Мигито, че пое хвърлената ръкавица и ни събра в този мразовит януарски ден. Като добра домакиня тя ни посрещаше на вратата, скачаше при всяко позвъняване на телефона за да упъти поредния закъснял и за финал ни изпроводи с пакетче подаръци. Щом се прибрах и усетих, че кръвта ми достига и до крайниците, запретнах ръкави и с част от споменатото подаръче направих картичката, която е пред вас. Не съвсем бебешка, но точно това е повода. Бебката е почти на половин година, но аз още не съм се запознала официално с нея. Днес трябваше да е това събитие, но го отложихме поради арктическия студ навън. Казва се Мари и дъщеричка на мои скъпи приятели. Стилът на картичката повече подхожда на майка ѝ, но това ми се въртеше през цялото време докато мислих как да я направя. Надявам се, да се хареса макар да не е типично бебешка. Капакът, ако мога така да го нарека е от прозрачен PVC материал, плака или нещо подобно, не помня как се казваше и стои много нежно на цялостната концепция. А идеята бях видяла преди време при Ади. Хайде стига толкова приказки от мен за сега. Голямо гуш!