Майчина прегръдка

    Ето ме отново - когато ме няма, ме няма по месец - а днес се включвам с две публикации! Излишно е да ви натоварвам с моята забързана програма и липса на време, но наистина такъв е периода от живота ми. Сега съм малко по-свободна и реших да си наваксам. Вчера, имахме много приятна срещичка с част от вас. Тези, които бяха знаят за какво говоря, а останалите просто трябва да ми повярвате. Повече от три часа в сладки приказки, обмяна на идеи и дори празнуване на рожден ден отлетяха като миг. Специални благодарности на Мигито, че пое хвърлената ръкавица и ни събра в този мразовит януарски ден. Като добра домакиня тя ни посрещаше на вратата, скачаше при всяко позвъняване на телефона за да упъти поредния закъснял и за финал ни изпроводи с пакетче подаръци. Щом се прибрах и усетих, че кръвта ми достига и до крайниците, запретнах ръкави и с част от споменатото подаръче направих картичката, която е пред вас. Не съвсем бебешка, но точно това е повода. Бебката е почти на половин година, но аз още не съм се запознала официално с нея. Днес трябваше да е това събитие, но го отложихме поради арктическия студ навън. Казва се Мари и дъщеричка на мои скъпи приятели. Стилът на картичката повече подхожда на майка ѝ, но това ми се въртеше през цялото време докато мислих как да я направя. Надявам се, да се хареса макар да не е типично бебешка. Капакът, ако мога така да го нарека е от прозрачен PVC материал, плака или нещо подобно, не помня как се казваше и стои много нежно на цялостната концепция. А идеята бях видяла преди време при Ади. Хайде стига толкова приказки от мен за сега. Голямо гуш!

Розов сън

   И първата за 2012-а е тази бебешка картичка за едно съвсем малко момиченце, родило се преди седмица. Поръчана ми бе от моя колежка, която ми даде свободата да направя каквото искам, но да е в розово и надписа да е на български. Имам печатче с подходящ надпис направен ми с още много други от Мигито, но пък отдавна исках да направя името по буквички закачено на простор. Идеята ми не се осъществи, защото щипчиците, които имам се оказаха прекалено големи. Както и да е - това е, което сътворих и ще чакам с нетърпение да разбера, дали ще се хареса. Пожелавам ви много топлина, въпреки двуцифреното измерение на температурата навън след минуса!

Предай нататък...

   Здравейте мили творящи другарчета. Не мисля, че има някой, който да не е бил "атакуван" от голяма доза положително заредени публикации или с други думи играта "предай нататък" е отново в силата си. Миналата година не се включих, даже не разбрах за нея. По-миналата година, още нова-новеничка в блог пространството се записах и получих невероятен комплект от картичка и украса за елха от талантливата Нети. Тогава така и не бях разбрала за правилата на играта и успях да прекъсна веригата. Сега много се колебах дали да се включа, тъй като имах известна вина за въпросната ситуация. Но, било, каквото било - и ето ме и мен на въртележката. В момента в който, се записах за участие при Нели се изплаших, че няма връщане назад! Не ме разбирайте погрешно, бих искала да имам късче от творчеството на всяка една от вас, но да не бъдем максималисти - няма как да стане в близките 50-60 години, следвайки регламента на играта. ;) Уплаших се, че ще трябва да направя нещо чудо-невиждано, но не, няма да е такова. Ще направя картичка /друго не умея/ с много внимание и любов. И ще си позволя да направя малка корекция в условието на играта. Гери изказа своя идея, в която има много смисъл и ако ви допада може да взаимствате от нея. Но аз си мисля да направим следното, ако вече сте се включили при някой друг и имате ангажимент да изпратите пет ваши творения, включвайки се в играта при мен, ще помоля да направите една-единствена картичка, която да я подарите лично на някой, когото слабо познавате. Някой самотен възрастен човек, или майка, сама отглеждаща детето си - някой, чийто статус го поставя ниско на стълбата на успеха, някой, чийто ваш жест би направил живота по-красив и по-добър. Това е от мен...